Който победи стомаха си, ще победи и болестта си!“. В това

„ Който победи стомаха си, ще победи и заболяването си! “. В това има вяра съветският доктор и експерт по разтоварваща и диетична терапия Сергей Филонов, а ние споделяме скъпите му упътвания за здравословно хранене от книгата „ Лечение на организма със лични сили “ (ИК „ Бард “). 

Хранене

За да ви показвам какъв брой значима е ролята на храненето, желая да ви опиша за забавното племе хунзу, което живее в Индия, в долината Хунза, наричана „ оазис на младостта “. Продължителността на живота на жителите на тази котловина е 110-120 години. Те съвсем в никакъв случай не боледуват и наподобяват млади даже на напреднала възраст. Един мисионер основал там болница и останал отчаян - минавали седмици, месеци, само че пациенти нямало. Същевременно се зарадвал на откритието си, че тук очевидно методът на живот е непосредствен до идеалния, тъй като хората се усещат здрави и щастливи и не остаряват както в другите страни още на 40-50-годишна възраст.

Учените, следили живота на племето, установяват, че се хранят най-вече със сурови плодове и овче сирене. Интересното е, че в живота на жителите от долината на щастието има интервал, през който плодовете още не са узрели (той се назовава „ гладна пролет “) и който продължава два до четири месеца. През това време те не ядат съвсем нищо, единствено един път дневно пият напитка от сушени кайсии. Кайсиите там са най-почитаният плод. Племето даже има сентенция: „ Жена ти няма да пристигна с теб там, където не се раждат кайсии “. Интересно е, че режимът на хранене е повдигнат в фетиш и прецизно се съблюдава. В храненето се крие тайната на забележителното здраве на хунзите. Те ядат малко, в храната им има малко калории, по тази причина тя изцяло дава отговор на физиологичните потребности на организма. Хунзите рядко ядат месо и пият доста малко мляко. Белтъчини си набират най-много от хляба, който вършат от жито и ечемик, наложително смесени с трици. Освен белтъчини тези растения и техните люспи съдържат калций и минерални соли. Хунзите ядат неочистен ориз, в чиито люспи се съдържат витамин В и минерални соли, а картофите - направо с кората - тя е богата на белтъчини и минерални соли. Хунзите одобряват в огромни количества бобови растения и всевъзможни зеленчуци, в това число елементарна трева.

Но в храненето им участват най-много плодовете - както пресни, по този начин и сушени. Ябълките и кайсиите, които ядат дружно с ядките, за тях са по-важни и от хляба. Благодарение на строгата диета тези хора са извънредно издръжливи. За тях да вземем за пример да извървят 100-200 км за няколко дни е като за нас вечерната разходка... „ Хунзите постоянно са в положително въодушевление, в никакъв случай не се ядосват и не се карат между тях, умерено понасят физическа болежка и всевъзможни неволи. Нервите на хунзите са здрави като въжета, а сърцето е нежно и дружелюбно “ - написа ученият. В последна сметка Мак Карисън е стигнал до извода, че точно храната въздейства по избран метод както на нашето физическо здраве, по този начин и на душевното ни положение. Не недохранването и дефицитът на калории водят до заболявания, а качеството на това, което ядем. Така да вземем за пример в случай че в храната липсват избрани хранителни субстанции, които се съдържат единствено в естествените растителни артикули, преди всичко съществено може да пострада душeвността ни...

Повечето хора ядат прекалено - не толкоз да задоволят глада си, що се касае за гастрономическо наслаждение. Хунзите доста работят, малко се хранят и не боледуват. Колкото по-малко човек яде и колкото по-проста е храната му, толкоз по-големи са шансове му да се приближи до идеала за здраве и благополучие.

Опитът на Мак Карисън, прочут като „ Експериментът Конур “ (по местонахождението на лабораторията му), е доста забавен. Изследователят е разделил хиляди опитни плъхове на три групи съгласно трите групи население: „ Уайтчепъл “ (район в Лондон), „ хунзи “ и „ индийци “. Всички те са били сложени в идентични условия, само че групата „ Уайтчепъл “ е получавала храна, типична за жителите на Лондон (тоест каквото ядат европейците): бял самун, произведения от бяло брашно, сладко, месо, сол, консерви, яйца, сладкиши, варени зеленчуци и така нататък Плъховете „ хунзи “ са получавали храна като хората от това племе. Плъховете „ индийци “ - храна, присъща за индийците и жителите от Изтока. Мак Карисън изследвал здравословното положение на цялото потомство, получило трите разнообразни диети, и разкрил забавна причинност.

Животните от група „ Уайтчепъл “ прекарали всички заболявания, които спохождат жителите на Лондон, като се стартира от детските и се свърши с хроничните и старческите. Тази група е била много нервна и войнствена, плъховете се хапели между тях и даже изгризвали „ сънародниците “ си до гибел.

Плъховете „ индийци “ по здравословно положение и общо държание приличали на народа, който олицетворявали в опита. Докато плъховете „ хунзи “ били здрави и жизнерадостни и прекарвали времето си в игри и спокойна отмора.

Какви са изводите?

- Първо, че нито климатът, нито религията, нито обичаите, нито расата въздействат значително върху здравето и значение има единствено храната. 

- Храната, а не нещо друго може да трансформира здравите хора в заболели: задоволително е от нея да бъдат отстранени някои субстанции, които съгласно множеството хора са маловажни, т.е. ферментите, аминокиселините, витамините, микроелементите, мастните киселини, които участват единствено в растенията и които са потребни единствено в случай че се използват в натурален тип.

- Количеството храна и високата енергийна стойност, т.е. калориите, нямат нищо общо със здравето. Важен е съставът на храната.

- Ако в храната липсват избрани хранителни субстанции, може да пострада даже психологичното ни положение.

Плъховете, които живеели в мир и другарство между тях, ставали нападателни и се изяждали взаимно, когато ги лишавали от пълноценна и нужна за здравето храна. За неприятното положение на обществото е отговорен не дефицитът й, както споделят политиците, а храната, която не дава отговор на човешката природа.

Следователно качеството на храната, нейният състав, количество, методът й на приложимост и съчетание въздействат на положителното здраве, защищават ни от болести, удължават младостта ни.

От качеството на храната зависят и умственото здраве, и душевното равновесие, и неврозите, и психологичните разстройства.

Как би трябвало да се храним, с цел да сме здрави? 

Отговорът е елементарен: когато избираме артикули, би трябвало да употребяваме образеца на дълголетниците.

За да дефинират „ диетата за дългоденствие “, учените в детайли изучили и описали храненето на дълголетниците от другите райони на нашата планета и открили, че е невероятно въз основа на получените данни да се предложи някакъв повсеместен тип хранене. Защото храненето на дълголетниците е обвързвано с района, където те живеят, и с националните обичаи. Така да вземем за пример в България доминира растително-млечната храна, а в Якутия - животинските артикули.

Кой тогава може да ни служи за образец какви артикули да избираме: растителни или скотски? Отговорът е елементарен: би трябвало да одобряваме такава храна, каква- то е най-достъпна в естествени условия. В изискванията на леден климат (на север и зимата в междинните ширини) най-добре е да поемаме сгряваща организма мазна животинска храна, в горещините (по тропиците и през лятото) - разхлаждаща растителна. Затова изцяло естествено е, че северните нации епохи наред се хранят с еленово месо, ескимосите - с месо от китове и моржове, като му прибавят тюленова мехлем, до момента в който при жителите от селището Вилкабамба, което се намира покрай екватора, животинските мазнини са единствено два % от калориите в храната, а междинната дълготрайност на живота в това населено място е над 100 години! При фамозните дълголетници от Абхазия се следи нужната за междинните ширини климатична сезонност в храненето: есенно време и изключително през зимата доминират месните артикули, от млечните - сиренето и киселото мляко, напролет и лятото - хлебните произведения, зеленчуците и млечните артикули.

Въз основа на всички тези наблюдения може да формулираме първото предписание в естественото хранене: при избора на храна човек би трябвало да се преценява с климатичните условия, в които живее.

Коренните поданици са се приспособили генетично към естественото естествено хранене и когато се преселват в други климатични условия, се нуждаят от нормалната си храна. Защо?

Изследователите са открили, че мускулите на всеки човек са построени от два вида мускулни нишки - бели и червени (оттук ли е и наименованието на враждуващите страни по време на гражданската война?), които значително се разграничават между тях.

В мускулите на коренните поданици на топлите страни доминират белите нишки, които за „ гориво “ употребяват гликозата от кръвта. Тези нишки в мускулите на обособените хора доближават до 90%. Понеже човешкият организъм не може да се запасява с гликоза в доста количество, тези хора би трябвало постоянно (поне три пъти дневно) да поемат растителна храна, която бързо се преобразува и запълва кръвта с нужната за действието на мускулите гликоза.

Когато такива хора живеят в междинните ширини, работоспособността им през зимата сензитивно понижава, защото те би трябвало да се хранят със сгряващи скотски артикули и значително да понижат количеството на естествената за тях растителна храна. Но за действието на мускулите им постоянно използваните от тях мазнини се употребяват в много нищожно количество и след време поради нарасналата киселинност в организма човек стартира да страда от затлъстяване, атеросклероза, диабет вид II, язва и други болести.

В мускулите на коренните поданици на регионите със леден климат алените нишки, които за действието си употребяват не гликоза, а мазнини, доближават до 96%! Основната част от дневното хранене, която наложително (дори през горещото лято!) включва задоволително количество скотски мазнини, е оправдано да се използва от тези хора вечер, тъй като нощем мазнините се натрупват в задоволително количество в мускулните нишки и след това последователно се употребяват денем.

Когато се хранят най-вече с растителна храна, те очевидно отслабват, бързо се уморяват и не желаят да се движат, при тях се следи нервно безсилие поради дефицита на мазнини и (като следствие) прекалено алкализиране на кръвта, в която се натрупва неизползваната от мускулите гликоза. Така използването на богати на витамини сурови зеленчуци и плодове единствено утежнява ситуацията им, защото още повече алкализира кръвта и поради интензивното раздробяване на витамините в алкалната среда ускорява авитаминозата и възбужда нервната система. Характерни са деянията на нервност, раздразнителност, импулсивност и обвързаност в дейностите, вероятни са неврастения, хипертония, диабет (тип I) и инфаркт.

Коренните поданици от междинните ширини имат съвсем идентичен брой разнообразни нишки (макар че са вероятни и разновидности!), по тази причина за тях е уместно сезонното хранене, при което мускулите употребяват двата вида нишки: през зимата - скотски артикули, а през лятото - растителни.

Предвид генетично заложената предразположеност на съответния човек към избран вид хранене можем да формулираме второто предписание на естественото хранене: при избора на хранителни артикули, с изключение на климатичните условия, човек би трябвало да има поради своите самостоятелни физиологични особености - оня тип „ гориво “, който употребяват мускулите му. Теориите на храненето и диетите са безчет, по тази причина желая да ви опиша за най-елементарните правила на хранене, които са изпълними при нашите условия.

От: „ Лечение на организма със лични сили “, Сергей Филонов, ИК „ Бард “
Изображение: DALL-E